В православната традиция иконата заема специално място и това място се определя от факта, че иконата не е само украса на църква и предмет на почитане, иконата има доктринално значение.

Икона в православието

Християнството възниква в еврейската среда, където визуалните изкуства са силно ограничени от втората заповед на Декалога, но вече през II век. Християните имат символични изображения – по стените на катакомбите, върху саркофази, в малка пластмаса и т.н. След Миланския едикт, който предоставя на християните свобода на религията, започва строежът на храмове, те са украсени с мозайки, стенописи, икони.

Не всяко изображение на религиозна тема може да се счита за икона, а само това, което съответства на догмите на Църквата. В Орос на Седмия събор е посочено, че създателите на иконата са бащите, докато художникът трябва да бъде екзекутиран. В същото време Орос не ограничава художниците нито в материала, нито в техниката на изпълнение, нито в стила, нито в местоположението на иконите, единственото условие беше изображението да не противоречат на доктрината на Църквата.

Иконата ни показва не само Божия образ, но и образът на човека. И човекът, според Свещеното Писание, е създаден по Божия образ, което означава, че е предназначен да блести със светлината на Божията слава. Всеки от нас е икона, но тази икона се нуждае от възстановяване, почистване, укрепване, премахване на злото. 

И ние трябва да правим това всеки ден от живота си, докато образът, който Божественият художник е замислил, не просветне. Гледайки светите икони, образите на великите подвижници на вярата, образите на Божията майка и Спасителя, ние гледаме нашето бъдеще, какво може да стане, ако наистина се облечем в Христос. 

Не е достатъчно само да погледнете иконата, да я целунете, да я почетете, да я украсите и т.н., важно е да чуете посланието, което тя носи. Иконата е послание към нас, проповед, обаждане. Иконата се нарича прозорец към невидимия свят, но е и указател по пътя към този свят. На иконите Божията майка Одигитрия сочи към Христос, когото държи в ръцете си, молитвените жестове на светиите са насочени към Господ, Спасителят вдига благословената дясна ръка – всичко това са знаци за нас по пътя към Царството Небесно.

Иконата ни учи на нова визия, показва ни различно време, различно пространство, трансформирана реалност: светлина без сянка, ден без нощ, живот без смърт, любов без омраза. Ново небе и нова земя, където Бог е всичко.