Едва ли има родител, който да не е изпадал в неудобната ситуация детето да се тръшка на публични места, настоявайки „да-стане-на-неговата“. Подобно поведение всява смут и кара възрастните да се срамуват от подвизите на своето отроче, което пък ги мотивира да изпълнят неговите желания. Обикновено причината за така наречените тантруми са отказ да се купи пожелано лакомство от магазина или да се отиде на дадено място – обикновена зона, където има увеселителни съоръжения и не само.

Какви са причините за детското „тръшкане“?

Подходът на родителите е много важен, за да се постигне овладяване на тръшкането на 2, 3 и 4 години, така че детето да премине през емоционалната криза по спокоен начин. Много е важно да се запази самообладание и да не се показва притеснение пред мъника, защото най-малките усещат чудено емоциите на своите родители, като това ги тласка още по-силно да продължат със спектакъла. Важно в случая е следното:

• детското тръшкане се характеризира с викане, истеричен плач, хвърляне на всевъзможни предмети по земята и други подобни изяви – децата демонстрират подобно поведение, защото в повечето случаи то им помага да постигнат целта си, а именно да получат желаното;
• в повечето случаи родителите изпитват срам от подобни ситуации и са готови на всичко, за да умиротворят детето си, за да го накарат да се успокои – това обаче си е „нож с две остриета“, тъй като малчуганите на 2, 3 и 4 години чудесно умеят да манипулират ситуацията и да се възползват докрай от нея. Ако усетят, че „номерата им минават“, следващия път отново ще получат своето чрез тантрум, като така кръгът се затваря и трудно може да се излезе от този порочен цикъл;
• има няколко причини, поради които едно дете би могло да се тръшка – първата, и по-рядката, това е така нареченият „освобождаващ механизъм“. Наблюдава се при хлапета на 2, 3 и 4 години, както и в случаи, в които са налице физиологични неразположения като глад, преумора, някакъв дискомфорт (болка) и прочее;
• по-честата причини за тантрумите е проверка на страна на детето, докъде стигат границите на търпение на родителите – най-разпространеният „довод“ то да реши, че е време за тръшкане, това е несъгласието на мама или татко да му купят нещо от магазина.

В съзнанието на детето на 2, 3 или 4 години живее идеята, че след като родителите му могат да купуват всичко, то и неговите желания трябва да бъдат удовлетворени. И когато срещне отказ за сбъдване на неговите желания, се стига до истеричен рев и до въргаляне по земята.

Какво е добре да правят родителите, когато детето има подобен емоционален изблик?

Имайте предвид, че нервната система при децата е все още незряла, което води до трудното справяне с бушуващите в тях емоции – именно тук родителят има ролята да помогне на малчугана да овладее тръшкането, а в дългосрочен план то да бъде дори и напълно елиминирано. Неговото овладяване може да отнеме време, затова се въоръжете с търпение и се водете изцяло от своето малко съкровище:

• когато напрежението е вече дотам нараснало, че тръшкането от страна на детето на 2, 3 или 4 години е неизбежно, родителите могат да направят няколко неща – основната идея е да проявят търпение и да запазят контрол, докато отмине бурята от емоции. Важното в случая е да се осигури безопасна среда за мъника, за да не се нарани, докато е в разгара на поредния тантрум;
• не отстъпвайте, предоставяйки на отрочето си онова нещо, заради което се разиграва целият спектакъл – така само ще затвърдите неговото схващане, че точно това е начинът да го постигне, а именно чрез тръшкане. Подобна крачка не само ще затрудни овладяването на нервните изблици, ами и ще ги засили;
• опитайте се да поговорите за чувствата на детето, когато вече ситуацията се успокои – това е приложимо за мъници на възраст от 2, 3 и 4 години – едногодишните трудно могат да бъдат въвлечени в подобни разговори, като при тях най-добрият подход е прегръдката на мама и разсейването.

При по-големите дечица се вмъква и елементът на разсъждение: „Защо викаш, когато искаш нещо? Ние викаме ли, когато искаме да направиш нещо?“. По този начин се развива и умението на детето да прави причинно-следствени връзки, което ще му е от полза в детската градина, а по-нататък и в училище.

Съвети за предотвратяването на тръшкането

Методът на Мария Монтесори за възпитание на децата намира приложение в ситуации, когато детето решава да плаче истерично и да се въргаля по земята пред погледите на всички. За да се избегнат подобни изблици (тантруми), е препоръчително да се създаде предварителен регламент, който да бъде следван. По-добре е родителите да се опитат да предотвратят ситуацията, отколкото да я разрешават, когато е вече налице.

Част от овладяването на тантрумите при децата на 2, 3 и 4 години е като се създаде ясен регламент. Ако да речем предстои посещение на магазин, предварително се прави уговорка за нещата, които ще бъдат купени. Дава се възможност на детето и то да се включи в пазаруването, избирайки 2 неща за себе си.

Много е вероятно то да тества границите на своя родител, искайки от него да му вземе повече на брой продукти – в този случай влизат в сила „последствията“, характеризиращи се с отнемане на правото на избор или същият да бъде направен от възрастните. Важно е детето да усети, че мама и татко са на „негова страна“, което прави тръшкането напълно безсмислено. Също така е от ключово значение то да знае какво би следвало, ако демонстрира неприемливо поведение, което се постига със създаване на ясни правила.